начало

Български

начало ±

ед.ч.		на·ча·ло
	членувано	на·ча·ло·то
мн.ч.		на·ча·ла
	членувано	на·ча·ла·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Стартиране, започване на нещо или някакво действие

Етимология

от старобълг. начѩти „почвам“ (< *na-čēⁿtī). Виж почвам.

Превод

Преводи

английски: beginning (en), abc (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: inizio (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: начало (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: alussa (fi) френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• първоизточник, корен, основа, произход, потекло, род
• наченка, заченка, зародиш, зачатък, зараждане
• причина, първопричина, мотив
• почин, инициатива, начинание, идея, първи момент, първа част, първи опит, встъпление, първа стъпка, започване
• принцип, ръководна идея, правило, закон
• въведение, увод, предисловие, интродукция
• предвестник, предтеча
• източник, изход
• лансиране
• извор
• наченки, първи проблясъци, зора
• аксиома
• генезис, създаване
• произхождение
• тръгване, потегляне, почване, изходна точка, отправна точка