произход
Облик
произход (български)
| ед.ч. | про·из·ход | |
|---|---|---|
| непълен член | про·из·хо·да | |
| пълен член | про·из·хо·дът | |
| мн.ч. | про·из·хо·ди | |
| членувано | про·из·хо·ди·те | |
| бройна форма | про·из·хо·да | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Принадлежност по рождение към някаква група; потекло, род, начало.
- Поставяне на началото на нещо; възникване.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- начало, потекло, произхождение, корен, род, зараждане, генезис
- извор, източник
- причина
- създаване
- родство, раса
- семейство, сой, порода
- родословие, коляно, линия
- родословно дърво
- среда, минало, обстановка, обкръжение