български
Облик
български (български)
![]() |
Уикипедия разполага със статия на тема български. |
ед. ч. | м. р. | бъл·гар·с·ки | |
---|---|---|---|
непълен член | бъл·гар·с·кия | ||
пълен член | бъл·гар·с·ки·ят | ||
ж. р. | бъл·гар·с·ка | ||
членувано | бъл·гар·с·ка·та | ||
ср. р. | бъл·гар·с·ко | ||
членувано | бъл·гар·с·ко·то | ||
мн. ч. | бъл·гар·с·ки | ||
членувано | бъл·гар·с·ки·те |
Прилагателно име, тип 78

- Който е на българите и на България, общ за всички българи.
- Който се намира в пределите на България и е част от България.
- Който се отнася до българите и България или е свързан с тях.
- Който се състои от българи или от поданици на България.
- Който е част от народа, населението на България.
- Който е населен с българи или предимно с българи.
- Който е съчинен, създаден от българи или е написан на общия език на българите.
- стесн. Който се отнася до българския език.
- Който е свойствен, присъщ на българите или типичен за тях, за техния бит, нрави.
- Който се произвежда или отглежда в България.
- като същ. Български език.
- разг. Учебен предмет, в който се изучава езикът и литературата на българите.
- като нареч. По начин, присъщ на българин, за българи.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
- българизъм, българификация, българофилия, английско-български, псевдобългарски, среднобългарски, небългарски, старобългарски
Превод
|
|
Източници
- български в РБЕ на ИБЕ