славянин

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

славянин (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

  1. Представител на голяма група близки по език народности, населяващи източната и югоизточната част на Европа.

Етимология

Праслав. *slověninъ, мн.ч. *slověne „племенно название“, старобълг. словѣне „название на племе в околностите на Солун“, словѣньскъ прил. (Простр. жит. Конст.-Кирил, Черноризец Храбър), славеньскь прил. (Конст. Преславски, ХІ в.-руски препис), старорус. словѣне, словяне „название на племе в околностите на Новгород“ (Нач. рус. лет.), словен. slovenski „словенски“, чеш. slovanský „славянски“, slované „славяни“, слов. slovák „словак“, slovenka „словачка“, Slovensko „Словакия“, пол. słowianie мн. „славяни“, кашуб. słoviński „прибалтийско-словински“ (в областта Померания), полаб. slüövenskë „самоназвание на полабските славяни“.

Формата славянин в бълг. е заета от рус., укр. славянин а те са от пол. słowianie. Най-ранно споменаване на формата с -а- в български е през 1841 г. Формата е заета на ранен етап в средновековно-лат. Sclaveni и араб. صقلاب (ṣaqlāb) (мн.ч. صقلبة ṣaqalibet) през средногр. Σθλαβηνοί, Σκλαβηνοί мн.ч. „славяни“ (Псевдо-Цезарий, Прокопий VІ век), Σκλαβηνοί, Σθλоβηνοί: τά σθλоβενικά γράμματα „славянските племена“ (Теоф. Охридски, ХІ в.). Запазено като самоназвание единствено у словенците и словаците. Производно МИ Слоещица „река в Демирхисарско, Р. Македония“ (от *Cловѣньштица < СелИ *Cловѣне), рум. МИ Slăvineşti.

Без сигурна етимология. Най-вероятно първоначално образувано въз основа на изгубен речен топоним *slovъ (срв. старорус. Словутичь, укр. Славут, Славутич „епитет на Днепър“, Слоуιа „приток на р.Вазуза в Русия“, сръб. славина „чеп, канелка“, ославити „разводнявам вино“) с наст. -ěninъ, образуваща имена на жители от МИ, срв.: солоунѣне < МИ Солун, римляни < МИ Рим, старорус. ПлИ полιанe < *pole, ПлИ лужичани < МИ *lǫžica „Лужица“, бълг. МИ Лъжене (от старобълг. *лѫжѣне), първоначално ПлИ „полски жители“ < *lǫgъ „поляна“, г.-луж. МИ Drježdźany „Дрезден“, първоначално ПлИ „горски жители“ < *dręzga „гора“, старорус. ПлИ Δερβλενίνοι, „горски жители“ деревлιане: зане сѣдоша въ лѣсѣхъ (Нач. рус. лет.: Лаврент. преп.), полаб. ПлИ Drewani < МИ *derva „гора“ и др.

От средновековно-лат. Sclaveni (мн.ч.) възниква обратната производна sclavus „роб“ (ед.ч.), поради големият брой роби от славянски племена, продавани на тържищата във Византия и Зап. Европа, откъдето са съвременните форми в зап.-европ. езици. От балк.-лат. *sclavus са рум. şchei, алб. shqa „българин“, рум. МИ Şcheii Braşovului = нем. Belgerei, унг. Bolgárszeg „името на българския квартал в Брашов“.

Фразеологични изрази

Превод

  • албански:  (sq)
  • английски:  (en)
  • арабски:  (ar)
  • арменски:  (hy)
  • африкаанс:  (af)
  • баски:  (eu)
  • белоруски:  (be)
  • бретонски:  (br)
  • виетнамски:  (vi)
  • грузински:  (ka)
  • гръцки:  (el)
  • датски:  (da)
  • есперанто:  (eo)
  • естонски:  (et)
  • иврит:  (he)
  • индонезийски:  (id)
  • интерлингва:  (ia)
  • ирландски:  (ga)
  • исландски:  (is)
  • испански:  (es)
  • италиански:  (it)
  • каталонски:  (ca)
  • китайски:  (zh)
  • корейски:  (ko)
  • корнийски:  (kw)
  • латвийски:  (lv)
  • латински:  (la)
  • литовски:  (lt)
  • люксембургски:  (lb)
  • малайски:  (ms)
  • маори:  (mi)
  • немски:  (de)
  • норвежки:  (no)
  • персийски:  (fa)
  • полски:  (pl)
  • португалски:  (pt)
  • румънски:  (ro)
  • руски: славянин (ru)
  • самоански:  (sm)
  • сингалски:  (si)
  • словашки:  (sk)
  • словенски:  (sl)
  • сръбски:  (sr)
  • тагалог:  (tl)
  • тайландски:  (th)
  • турски:  (tr)
  • украински:  (uk)
  • унгарски:  (hu)
  • урду:  (ur)
  • фински:  (fi)
  • френски:  (fr)
  • фрисийски:  (fy)
  • хавайски:  (haw)
  • хинди:  (hi)
  • холандски:  (nl)
  • хърватски:  (hr)
  • чешки:  (cs)
  • шведски:  (sv)
  • шотландски:  (sco)
  • японски:  (ja)

Синоними

Сродни думи

Производни думи

славянски, славянство