човек

Български

човек ±

ед.ч.		чо·век
	непълен член	чо·ве·ка
	пълен член	чо·ве·кът
мн.ч.		хо·ра остар. лю·де рядко чо·ве·ци
	членувано	хо·ра·та лю·де·те чо·ве·ци·те
бройна форма		ду·ши рядко чо·ве·ци погрешно чо·ве·ка
звателна форма		чо·ве·ко, чо·ве·че

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Живо същество, което е способно да мисли и говори и води обществен живот.
2. Лице с положителни качества.
3. Лице, приближено на някого, в добри отношения с някого.
4. Мъж.
5. Лице, което притежава някакви качества или се занимава с нещо (според съществителното име).

Етимология

Старобълг. чловѣкъ.

Думата е двусъставна (*čel-o-věkъ). Първата част съответства на лит. kelias „семейство, племе“, а втората на лит. vaikas „дете, момче“.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: man (en), person (en), human (en) гръцки: άνθρωπος (el) испански: hombre (es) италиански: ср. р. китайски: 人 (zh) (rén) латински: homo (lt)

немски: der Mensch (de), die Person (de) полски: człowiek (pl) румънски: om (ro), мн. ч. oameni (ro) руски: человек (ru) турски: insan (tr) френски: homme (fr) чешки: člověk (cs) японски: 人 (ja) (hito)

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.