образ

Български

образ ±

ед.ч.		об·раз
	непълен член	об·ра·за
	пълен член	об·ра·зът
мн.ч.		об·ра·зи
	членувано	об·ра·зи·те
бройна форма		об·ра·за
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Зрително впечатление от предмет; външен вид. Отразен образ. 2. Изображение. Телевизорът има неясен образ. 3. Представа за нещо. Светлият образ на Левски. 4. В литературата и изкуството – обобщено отразяване на действителността чрез създаване на конкретни картини за някои нейни страни. 5. В художественото произведение – пресъздаден тип, характер. Образът на любимата в Яворовата поезия. 6. В литературата – езикови средства за изграждане на литературна творба. 7. Остар. Лице, лик. • Изгубвам човешкия си образ. Постъпвам много жестоко и безсърдечно.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: image, visage, (изображение) - effigy, picture, (литературен) - character, figure гръцки: εικόνα испански: imagen италиански: immagine добавете превод на друг език тук [[]]

немски: das Bild, die Abbildung, (литературен) - der Charakter, die Person руски: о́браз френски: image

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}