буза

Български

буза ±

ед.ч.		бу·за
	членувано	бу·за·та
мн.ч.		бу·зи
	членувано	бу·зи·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

"една от страничните лицеви части под скулите" Богоров 1869, с 1.

Етимология

Вероятно свързана със звукоподражателното *bheu- „надувам“, от което произлизат бухвам, набухвам, бушувам и др. Във формален план (*bhou-g^(h)-) се сравнява с пол. buzia „целувка, устна“, лит. buožė „издутина, копче“, buožis „голяма глава“, латв. buoze, -is „глава, топка“, с друго разширение лат. bucca „устна“. Може да са помисли и за новообразувание или заемка от алб. buzë „устна“, което е от *bhus-.

Превод

Преводи

английски: cheek (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: mejilla (es) италиански: guancia китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Wange (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: щека (ru), ланита (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: yanak унгарски: [[]] фински: poski френски: joue холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

страна

Производни думи

БУЗЕСТ, БУЗУРЕСТ РРОДД

"Ако те ударят по едната буза, подай си и другата"