фигура

фигура (български)

фигура ±

ед.ч.		фи·гу·ра
	членувано	фи·гу·ра·та
мн.ч.		фи·гу·ри
	членувано	фи·гу·ри·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Очертание на нещо, външен вид, изглед на предмет.
2. Геом. част от равнина, заградена със затворена линия.

Превод

английски: figure, shape испански: figura италиански: figura, forma

немски: die Figur руски: фигу́ра, фо́рма френски: figure

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.