силует
Облик
силует (български)
| ед.ч. | си·лу·ет | |
|---|---|---|
| непълен член | си·лу·е·та | |
| пълен член | си·лу·е·тът | |
| мн.ч. | си·лу·е·ти | |
| членувано | си·лу·е·ти·те | |
| бройна форма | си·лу·е·та | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Контрастно едноцветно изображение на човек или на предмет, като се маркират само контурите, без да се детайлизира. Върху витрината има интересен силует.
- Очертание на контурите на човек или обект (обикн. в тъмнината); сянка. Силуетът на едно куче се раздвижи в мрака. С тази рокля силуетът става по-елегантен.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|