контур
Облик
контур (български)
| ед.ч. | кон·тур | |
|---|---|---|
| непълен член | кон·ту·ра | |
| пълен член | кон·ту·рът | |
| мн.ч. | кон·ту·ри | |
| членувано | кон·ту·ри·те | |
| бройна форма | кон·ту·ра | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|