Среща се в сръб. лик „фигура, образ, лице“, словен. lik „фигура, образ, лице“, рус. остар., укр. остар. лик „лице“, праслав. *likъ. Поради палатализацията *likъ > *lice думата е с първоначален ī-вокализъм, което прави сравнението със старопрус. laygnan, ирл. lecco „буза“ (ИЕ *leik-) несигурно. Вероятно заета от герм. *līka- в гот. līks „тяло“, ga-līk-s „подобен“, старосканд. līk „тяло“, līk-r „еднакъв“, което е сродно с лит. lygus „еднакъв“, латв. līdzīgs „подобен“ (БЕР-3, с. 397-398). Абсурдно е да се предположи, че *likъ е производна на *liti „лея“, т.е. „отлята форма“ като *obrazъ от *rězati.
