лице
Направо към навигацията
Направо към търсенето
лице (български)
ед.ч. | ли·це | |
---|---|---|
членувано | ли·це·то | |
мн.ч. | ли·ца | |
членувано | ли·ца·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 66
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. лице πρόσωπον, род. п. личесе или лица (Зогр., Мар., Син. пс., Сав. кн., Супр., Рил. ев. 13 в.). Умал. от лик.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- лик, образ, физиономия, външност, вид, изглед, фигура
- изражение, израз
- изображение
- фасада, повърхност
- особа, индивид, човек, личност, персона, същество
- муцуна
- черти на лицето
- параван
- субект
- тип