лице

лице (български)

лице ±

ед.ч.		ли·це
	членувано	ли·це·то
мн.ч.		ли·ца
	членувано	ли·ца·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 66

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

старобълг. лице πρόσωπον, род. п. личесе или лица (Зогр., Мар., Син. пс., Сав. кн., Супр., Рил. ев. 13 в.). Умал. от лик.

Превод

английски: face (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: πρόσωπο (el) датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Gesicht, Person (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: faţă (ro), obraz (ro) руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: yüz, kişi унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• лик, образ, физиономия, външност, вид, изглед, фигура
• изражение, израз
• изображение
• фасада, повърхност
• особа, индивид, човек, личност, персона, същество
• муцуна
• черти на лицето
• параван
• субект
• тип

Производни думи

лицев, налице, олицетворение