олицетворение
Облик
олицетворение (български)
ед.ч. | оли·цет·во·ре·ние | |
---|---|---|
членувано | оли·цет·во·ре·ни·е·то | |
мн.ч. | оли·цет·во·ре·ния | |
членувано | оли·цет·во·ре·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
Приписват се човешки качества на животни, предмети или природни явления.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|