въплъщение
Облик
въплъщение (български)
| ед.ч. | въп·лъ·ще·ние | |
|---|---|---|
| членувано | въп·лъ·ще·ни·е·то | |
| мн.ч. | въп·лъ·ще·ния | |
| членувано | въп·лъ·ще·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- ср., само ед. Реален израз, образ. Въплъщение на грозотата.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
олицетворение, символ, символика, израз