звук

Български

звук ±
ед.ч.		звук
	непълен член	зву·ка
	пълен член	зву·кът
мн.ч.		зву·ко·ве зву·ци
мн.ч.	членувано	зву·ко·ве·те зву·ци·те
бройна форма		зву·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

физ. Механични трептения и вълни с произволна честота в еластична среда, които човешкото ухо може да възприема.
Всичко, което се чува, възприема с органа на слуха.
1. обикн. мн. прен. Мелодични, приятни тонове, за разлика от шум.
езикозн. Най-малкият членоразделен елемент от човешката реч.
муз. Тон с определена височина (за разлика от шум).

Етимология

Заемка от рус. звук или с руско у вместо ъ, при старобълг. звѧкъ ἠχος, φωνή (Mikl. 223), срв. пол. dźwięk „звук“ от праслав. *zvǫkъ < *zvon-kъ, сродна със звън, звъня.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Фразеологични изрази

Превод

албански: ^(sq)
английски: sound^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: ^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: ^(es)
италиански: ^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнуолски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: ^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: Laut^(de)
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: ^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: звук^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: ^(sk)
словенски: ^(sl)
сръбски: ^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: ^(tr)
украински: ^(uk)
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ääni^(fi), äänne^(fi)
френски: ^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: ^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)

Синоними

шум, глас, тон, звън
нота

Сродни думи

Производни думи

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

Източници

звук в РБЕ на ИБЕ
звук в РБЕ на „Читанка“