звук

Български

звук ±

ед.ч.		звук
	непълен член	зву·ка
	пълен член	зву·кът
мн.ч.		зву·ко·ве
	членувано	зву·ко·ве·те
бройна форма		зву·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

Заемка от рус. звук или с руско у вместо ъ, при старобълг. звѧкъ ἠχος, φωνή (Mikl. 223), срв. пол. dźwięk „звук“ от праслав. *zvǫkъ < *zvon-kъ, сродна със звън, звъня.

Фразеологични изрази

Превод

английски: sound арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Laut норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: ääni, äänne френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• шум, глас, тон, звън
• нота

Сродни думи

Производни думи