глас

От Уикиречник

глас (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

  1. Звук, произвеждан от гласовите органи на човека и животните при говорене, викане, крясък и под., който се характеризира с височина, сила и специфичен за всеки субект тембър. // Интонация, тон, с който се произнася звукът, произвеждан от гласовите органи.
  2. Човек, който говори или пее.
  3. Муз. Звукът на гласовите органи на човека като средство и способност за пеене, за вокално изкуство.
  4. Разг. Мелодия. // Муз. Една от няколко мелодии в музикално произведение или една от няколко партии при хорово пеене.
  5. Разш. Специфичен мелодичен звук или монотонен шум, произвеждан от музикален инструмент, звънец и под; звук. // Специфичен звук, произвеждан от нещо.
  6. Прен. Проява, въздействие на някакво вътрешно чувство (обикновено съвест, инстинкт, убеждение и под.). // Прен. Поет. Мисъл, която се появява у някого обикновено като чужда, внушена, изречена от някой друг.
  7. Прен. Публично изразено мнение, убеждение, желание по повод на някакъв важен за обществото въпрос. // Прен. Зов, призив.
  8. Влияние, авторитетност на мнението на някого при решаване на определени въпроси.
  9. Изразеното писмено или чрез условен знак мнение, желание на гражданина при решаване на някакъв държавен или обществен въпрос, като израз на демократично решаване на този въпрос.
  10. Прeн. Нов. Говоритeл на опрeдeлeна институция, вeдомство, партия и др. (или на тeхния прeдсeдатeл, ръководитeл).
  11. Прен. Само ед. Книж. Характерен за определен автор начин на писане или за изобразяване на действителността; стил.
  12. Остар. Звук изобщо.
  13. Остар. Говорен звук.
  14. Остар. Думи, реч.

Етимология

старобълг. гласъ < *gol-sъ, от един корен с уелс. galw „покана“, брет. galu, староангл. ceallian, англ. call „викам“, лат. gallus „петел“ от ИЕ *gol-/*gel-. Заета от някой южнославянски език (*glasъ) в осет. хъæлæс „звук, глас“ (със закономерно пълногласие в осет.).

Фразеологични изрази

Решаващ глас. Юрид. Право на участник в някакъв политически или държавен орган или в заседание, конференция, конгрес да се изказва при обсъждане на въпроси и да участва непосредствено във вземане на решения чрез гласуване. ◊ Съвещателен (консултативен) глас. Юрид. Право на участник в орган или в заседание, конференция, конгрес да се изказва по обсъжданите въпроси, без да участва в решаването им чрез гласуване. > Глас <вопиющи> в пустиня. Книж. Напразен зов за помощ, призив, на който никой не се отзовава. > Стара<та> песен <на нов глас>. Разг. Пренебр. Същото нещо без някакви изменения.

Превод

  • английски: [[]]
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи