дума

Български

дума ±

ед.ч.		ду·ма
	членувано	ду·ма·та
мн.ч.		ду·ми
	членувано	ду·ми·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Звукосъчетание чрез което се означава предмет или действие. Думата е основна част на речта.
2. Народното събрание на Руската федерация.

Етимология

Стара заемка от герм. езици - гот. dōms „съждение“.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: word (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: λέξη (el) датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: palabra (es) италиански: parola (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: verbum (la) литовски: [[]]

немски: Wort (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: слово (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: kelime (tr) унгарски: [[]] фински: sana (fi) френски: mot (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: slovo (cs) шведски: [[]] японски: 語 (ja) (go, ご)

Синоними

• слово, израз, реч
• мнение, изказване
• приказка, мълва, слух

Производни думи

• думам

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}