слух
Облик
слух (български)
ед.ч. | слух | |
---|---|---|
непълен член | слу·ха | |
пълен член | слу·хът | |
мн.ч. | слу·хо·ве | |
членувано | слу·хо·ве·те | |
бройна форма | слу·ха | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. слоухъ (Супр.) < ИЕ *k^leu-s-os със съответствия авест. sraoša-, уелс. clūst, старосканд. hler (*hloza) „слух“, староирл. cluas „ухо“, старосканд. hlȳr(*hleuza-) „буза“, тохар. Б klausane „уши“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|