история

Български

история ±

ед.ч.		ис·то·рия
	членувано	ис·то·ри·я·та
мн.ч.		ис·то·рии
	членувано	ис·то·ри·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. Действителността в непрекъснатото ѝ развитие.
2. Миналото, запазено в човешката памет.
3. Наука за миналото на народите.
4. Развитие на нещо. Историята на френския език.
5. Наука за развитието на дял от научното познание или от изкуствата.
6. Приключение, произшествие. Искам да ти разкажа една история.
7. Разг. Неприятна случка, скандал. В хотела стана една история, не е за разправяне.

Превод

английски: history (en), story (en) виетнамски: lịch sử (vi) гръцки: ιστορία (el) испански: historia италиански: storia

немски: Geschichte (de) руски: исто́рия турски: öykü (tr) френски: histoire (fr) японски: 歴史 (ja) (れきし, rekishi)

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.