история

история (български)

история ±

ед.ч.		ис·то·рия
	членувано	ис·то·ри·я·та
мн.ч.		ис·то·рии
	членувано	ис·то·ри·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. Действителността в непрекъснатото ѝ развитие.
2. Миналото, запазено в човешката памет.
3. Наука за миналото на народите.
4. Развитие на нещо. Историята на френския език.
5. Наука за развитието на дял от научното познание или от изкуствата.
6. Приключение, произшествие. Искам да ти разкажа една история.
7. Разг. Неприятна случка, скандал. В хотела стана една история, не е за разправяне.

Превод

английски: history (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] виетнамски: lịch sử (vi) гръцки: ιστορία (el) датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Geschichte (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: öykü (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: histoire (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• минало
• еволюция, развой, развитие, процес, ход
• летопис, анали, хроника
• повест, разказ, анекдот, историйка, виц
• случка, събитие, произшествие, приключение
• предание, легенда, слух