хроника
Облик
хроника (български)
ед.ч. | хро·ни·ка | |
---|---|---|
членувано | хро·ни·ка·та | |
мн.ч. | хро·ни·ки | |
членувано | хро·ни·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
1. ист. Средновековно съчинение, в което в последователен ред се описват исторически събития; летопис. Манасиева хроника. 2. Литературно произведение, което наподобява в излагането на събитията такова съчинение. 3. В периодичния печат — кратко съобщение за актуална случка, събитие или колонка с такива съобщения.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|