минало

Български

минало ±

ед.ч.		ми·на·ло
	членувано	ми·на·ло·то
мн.ч.		ми·на·ли
	членувано	ми·на·ли·те

Съществително нарицателно име, среден род, тип 62

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: παρελθόν датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• история
• произход, среда, обстановка, обкръжение
• служебна характеристика, досие, репутация, слава, име

Сродни думи

Производни думи

, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

минал

, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

мина