клюка
Облик
клюка (български)
ед.ч. | клю·ка | |
---|---|---|
членувано | клю·ка·та | |
мн.ч. | клю·ки | |
членувано | клю·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- (Тълковен речник) Интересна, пикантна новина за някого, невинаги истина, обикновено компрометираща го, която се препредава от човек на човек. С клюките обикновено се създават интриги и са демонстрация на злост и коварство по отношение на една личност.
Етимология
бълг. клюка ~ сръб. кљука „скоба, кука“ и.т.н. към корена на ключ.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- интрига, злословие, клеветничество, донос, сплетня, клевета, злите езици, хорски приказки, одумки, хула, злодумство
- коварство