хула

Български

хула ±

ед.ч.		ху·ла
	членувано	ху·ла·та
мн.ч.		ху·ли
	членувано	ху·ли·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Груба словесна нападка; злословие.

Етимология

старобълг. хоула (Супр.); слав. *xula е заета от гот. *hōl „клевета, измама“, срв. гот. hōlōn „клеветя“.

Превод

английски: abuse, defamation гръцки: δυσφήμιση испански: difamación италиански: diffamazione

немски: die Lästerei, die Schmähung руски: хула́ , поклёп турски: iftira френски: diffamation

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.