срам

Български

срам ±

ед.ч.		срам
	непълен член	сра·ма
	пълен член	сра·мът
мн.ч.		сра·мо·ве
	членувано	сра·мо·ве·те
бройна форма		сра·ма
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Мъчително чувство на недоволство от себе си, предизвикано от съзнанието за извършена простъпка.
2. Болезнено притеснение; свян.
3. Постъпка, която е в разрез с общоприетия морал; позор, безчестие, излагане.

Етимология

старобълг. срамъ. Сродни думи: авест. fšarǝma, новоперс. šаrm „срам“, англ. harm „вреда“, хет. karmalassai „схванат съм“ от ие. *k'Arm-. старобълг. > рус. срам.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: shame (en), disgrace (en) белоруски: сорам испански: acholo италиански: vergogna латински: verecundia (la)

немски: die Scham (de), die Schande (de) руски: срам, стыд словенски: sram сръбски: срам турски: rezil (tr), rezillik (tr) френски: honte

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране