петно
петно (български)
| ед.ч. | пет·но | |
|---|---|---|
| членувано | пет·но·то | |
| мн.ч. | пет·на | |
| членувано | пет·на·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
- Очертано място върху някаква повърхност с цвят, различен от цвета на тази повърхност.
- Замърсено място върху повърхност.
- Прен.: Нещо което опозорява, обезчестява.
Етимология
диал. вар. пьекно (Гоцеделчевско), сръб.-цслав. пѧтьно „шип, шпора“ (Мikl. 764), рус. пятно, пол. piątno, piętno „петно, белег“. Праслав. *рętьnо, първоначално възникнало в езика на ловците като „следа, знак“, срв. рус. диал. пятник (Сибир) „следа в снега“, производна на *pęta „пета“, срв. лит. pentinas „шпора“ от pintis, pentis „пета“, нем. Spur „следа“, свързано с нем. Sроrn „шпора“.
Фразеологични изрази
Бяло петно — Неизследвано, неизучено място или област.
Превод
|
|
Синоними