обида

обида (български)

обида ±

ед.ч.		оби·да
	членувано	оби·да·та
мн.ч.		оби·ди
	членувано	оби·ди·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Несправедливо оскърбление, засягане на честолюбието, огорчение.
2. Чувството, което предизвиква такова оскърбление.

Превод

английски: insult (en) арабски: [[]] арменски: վիրավորել (hy) африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: iniuria (la) литовски: [[]]

немски: Beleidigung (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: hakaret (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• докачение, оскърбление, горчивина, нападка, инсинуация, хокане, ругатня
• срам, позор
• голямо огорчение, мъка
• засегнатост
• клевета, петно, злостна забележка
• обидна забележка, обидно поведение, афронт
• огорчение, унижение, унижаване, огорчаване, покруса
• дързост, нахалство
• подигравка, присмех, пренебрежение