мъка

мъка (български)

мъка ±

ед.ч.		мъ·ка
	членувано	мъ·ка·та
мн.ч.		мъ·ки
	членувано	мъ·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Силна душевна или телесна болка; страдание.
2. Тегло, труден живот.
3. Усилие.
4. Изтезание.

Фразеологични изрази

• мъка на словото — усилия, свързани с писателски труд.
• с триста мъки — с големи усилия; много трудно.
• танталови мъки — тежки страдания поради невъзможност да се постигне близка цел.

Превод

английски: pain, grief испански: pesadumbre, tristeza италиански: dolore, pena

немски: der Kummer, der Gram, das Leid руски: горе, печа́ль френски: peine добавете превод на друг език тук [[]]