печал

печал (български)

печал ±

ед.ч.		пе·чал
	непълен член	пе·ча·ла
	пълен член	пе·ча·лът
мн.ч.		пе·ча·ли
	членувано	пе·ча·ли·те
бройна форма		пе·ча·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

Състояние на душевна скръб; тъга, мъка.

Етимология

старобълг. печаль (Зогр., Мар., Асем., Сав., Супр., Енин., Син. тр., Рил.), печьль (Син. пс.) λύπη, θλῖψις, μέριμνα „тъга, мъчение, грижа“, диал. печал (Н. Геров; Ботевградско, Софийско, Пирдoпско, Белослатинско), печел (Софийско) „печалба“ от праслав. *pečělь, производна на пека както гыбель „гибел“ от гыбати. В семантично отношение срв. ст.-фр. coitier, прованс. coitar „притеснявам“, ст.-порт. coitarse „притеснявам се“, порт. coita „тъга, печал“, coitado „тъжен“ < лат. coctare „пека“, coctum „опечен“.

Превод

английски: grief, sadness испански: tristeza, dolor италиански: tristezza, dolore

немски: der Kummer, der Gram руски: печа́ль френски: tristesse добавете превод на друг език тук [[]]

Синоними

• тъга

Сродни думи

• печален