отчаяние

Български

отчаяние ±

ед.ч.		от·ча·я·ние
	членувано	от·ча·я·ни·е·то
мн.ч.		от·ча·я·ния
	членувано	от·ча·я·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Състояние на крайна безднадежност; униние.

Превод

Преводи

английски: despair, desperation арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: απελπισία датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: desesperación, desesperanza италиански: disperazione китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Verzweiflung норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: отча́яние словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: umutsuzluk унгарски: [[]] фински: [[]] френски: désespoir холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• обезсърчение, обезверение, обезверяване, разочарование, разколебание, песимизъм
• униние, малодушие, безнадеждност, слабост
• унилост, отпадналост, немощ, омаломощение, упадък на духа
• безсилие, изнемощяване
• меланхолия, махмурлук, препиване