разочарование

Български

разочарование ±

ед.ч.		ра·зо·ча·ро·ва·ние
	членувано	ра·зо·ча·ро·ва·ни·е·то
мн.ч.		ра·зо·ча·ро·ва·ния
	членувано	ра·зо·ча·ро·ва·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Чувство на неудовлетвореност и огорчение поради това, че някакви желания, очаквания или виждания по отношение на някого или нещо не са се сбъднали или са се оказали неоправдани

Превод

Преводи

английски: chagrin, disappointment, frustration арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: disappunto китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Enttäuschung, der Verdruss, der Frust норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: разочарова́ние словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• отчаяние, огорчение, обезсърчение, обезкуражаване, обезверение, песимизъм, обезнадежденост, разколебание, униние, унилост, отпадналост
• неприятност, пречка, възражение
• отказ, срязване, чукване, неуспех