възражение
Облик
възражение (български)
| ед.ч. | въз·ра·же·ние | |
|---|---|---|
| членувано | въз·ра·же·ни·е·то | |
| мн.ч. | въз·ра·же·ния | |
| членувано | въз·ра·же·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- мнение против; несъгласие.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- отговор, реплика, пререкание, несъгласие, противоречие, прекословие, забележка, опровержение
- неприятност, разочарование, пречка
- протест, неодобрение, осъждане
- разубеждаване, увещание
- учудване, възторг