отказ

отказ (български)

отказ ±

ед.ч.		от·каз
	непълен член	от·ка·за
	пълен член	от·ка·зът
мн.ч.		от·ка·зи
	членувано	от·ка·зи·те
бройна форма		от·ка·за
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Отказване, несъгласие. Получих отказ на молбата си.
2. Прекратяване на действието, спиране на механизъм.

Превод

английски: denial, refusal, rejection, repudiation, rebuff (en) failure арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: rechazo (es) negativa (es) renuncia (es) fracaso (es) италиански: rifiuto (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Absage, der Verzicht das Versagen норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: refus (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• отказване, отричане, оспорване, отхвърляне, непризнаване, несъгласие
• наклоняване, упадък, западане
• срязване, чукване, неуспех, разочарование