упадък
Облик
упадък (български)
| ед.ч. | упа·дък | |
|---|---|---|
| непълен член | упа·дъ·ка | |
| пълен член | упа·дъ·кът | |
| мн.ч. | упа·дъ·ци | |
| членувано | упа·дъ·ци·те | |
| бройна форма | упа·дъ·ка | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Физическо, нравствено, обществено или културно отслабване. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- западане, упадане, упадъчност
- заник, залез
- провала, разгром, разпадане, разложение, разкапване, развала, израждане, деморализация, гнилота, гнилост, разруха
- изтощение, изнемощялост, изнемощение, изнемогване, безсилие, унилост, отчайване, обезкуражаване
- деморализиране, поквара
- помрачаване, засенчване
- наклоняване, отказ, отказване
- провал, поражение, крах, проваляне
- разклащане, отслабване
- разрушение, изпадане