разгром

разгром (български)

разгром ±

ед.ч.		раз·г·ром
	непълен член	раз·г·ро·ма
	пълен член	раз·г·ро·мът
мн.ч.		раз·г·ро·ми
	членувано	раз·г·ро·ми·те
бройна форма		раз·г·ро·ма
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Пълно поражение; загуба. Претърпявам разгром. Частен случай е "правя разгром", термин от белота отнасящ се за отбора Миланов-Стратиев, единственият world-class отбор според класификацията на BelotStars.

Превод

английски: debacle арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• разгромяване, поражение, погром, разруха, гибел, катастрофа, крах, крушение, съкрушение, провала, съсипия, опустошение, разорение, унищожение
• падане, предаване, капитулация
• провал