разорение

разорение (български)

разорение ±

ед.ч.		ра·зо·ре·ние
	членувано	ра·зо·ре·ни·е·то
мн.ч.		ра·зо·ре·ния
	членувано	ра·зо·ре·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Разоряване, съсипия, материален крах.

Превод

английски: ruin, desolation арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Pleite, der Ruin норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• опустошение, разсипия, унищожение, развалина, пепелище, пустош, гибел, разруха, съсипия, съсипване, разоряване, разнебитеност
• разрушение, провал
• смърт, декрет, статут
• опустошаване, разрушително действие
• унищожаване, поражение
• пълно проваляне, рухване, банкрут