декрет

декрет (български)

декрет ±

ед.ч.		дек·рет
	непълен член	дек·ре·та
	пълен член	дек·ре·тът
мн.ч.		дек·ре·ти
	членувано	дек·ре·ти·те
бройна форма		дек·ре·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Постановление или разпоредба на върховната власт

Превод

английски: decree арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: Dekreet иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: Decreto италиански: Decreto китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: Dekretas

немски: Dekret норвежки: Dekret персийски: [[]] полски: Dekret португалски: Decreto румънски: [[]] руски: Декрет словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: määräys френски: Décret холандски: Decreet хърватски: [[]] чешки: Dekret шведски: Dekret японски: 命令

Синоними

• указ, разпореждане, заповед, предписание, закон, постановление
• гибел, разорение, смърт, статут
• наредба, акт
• съгласие, одобрение, разрешение