закон
Облик
закон (български)
ед.ч. | за·кон | |
---|---|---|
непълен член | за·ко·на | |
пълен член | за·ко·нът | |
мн.ч. | за·ко·ни | |
членувано | за·ко·ни·те | |
бройна форма | за·ко·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- основно правило; нормативен акт с най-висок ранг.
Етимология
Коренът кон означава нещо основно, също като руските думи исконно и конец.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- правило, принцип, начало, максима, догма, закономерност
- наредба, предписание, канон, повеля, устав, указ, статут
- обичай, обред, традиция
- мярка, мероприятие, постановление
- норма, критерий
- декрет, акт
- аксиома