Съществително нарицателно име, мъжки род , тип 7
Тълковен речник
мн. принципи, (два) принципа, м.
1. Основно начало на някаква теория, политическо устройство и др. под. Принципи на управление.
2. Обикн. мн. Убеждение, възглед, от който се ръководи човек. Изменям на принципите си.
• По принцип. Въобще, изобщо.
Синонимен речник
(същ.) начало, правило, аксиома, максима, закон, норма, постулат, основа, елемент
(същ.) ръководно начало, пример, указание[1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
английски: [[]]
арабски: [[]]
арменски: [[]]
африкаанс: [[]]
белоруски: [[]]
гръцки: [[]]
датски: [[]]
есперанто: [[]]
естонски: [[]]
иврит: [[]]
индонезийски: [[]]
ирландски: [[]]
исландски: [[]]
испански: [[]]
италиански: [[]]
китайски: [[]]
корейски: [[]]
латвийски: [[]]
латински: [[]]
литовски: [[]]
немски: [[]]
норвежки: [[]]
персийски: [[]]
полски: [[]]
португалски: [[]]
румънски: [[]]
руски: [[]]
словашки: [[]]
словенски: [[]]
сръбски: [[]]
тайландски: [[]]
турски: [[]]
унгарски: [[]]
фински: [[]]
френски: [[]]
холандски: [[]]
хърватски: [[]]
чешки: [[]]
шведски: [[]]
японски: [[]]
Синоними
начало , правило , аксиома , максима , закон , норма , постулат , основа , елемент
ръководно начало, пример , указание
Сродни думи
Производни думи
↑ Речник на думите в българския език