елемент
Облик
елемент (български)
ед.ч. | еле·мент | |
---|---|---|
непълен член | еле·мен·та | |
пълен член | еле·мен·тът | |
мн.ч. | еле·мен·ти | |
членувано | еле·мен·ти·те | |
бройна форма | еле·мен·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Вещество, което не се разлага по химичен начин на съставни части, напр. водород, кислород, злато, сребро.
- Съставна част или характерна черта на нещо; компонент, примес.
- Представител на определена обществена група или носител на някаква социална характеристика, обикн. в обкръжението на дадена среда.
- спец. Отделен съд, уред за добиване на галваничен ток.
Етимология
[латински]
Фразеологични изрази
- химичен елемент
- елемент на (ирония...)
Превод
|
|
Синоними
- начало, основа, принцип, зародиш
- същество, вещество, материал
- съставка, реквизит, съставна част
- запис
- секция, агрегат, участък, възел
- черта, жилка, лека склонност към