закономерност

закономерност (български)

закономерност ±

ед.ч.		за·ко·но·мер·ност
	членувано	за·ко·но·мер·ност·та
мн.ч.		за·ко·но·мер·нос·ти
	членувано	за·ко·но·мер·нос·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. закономерна, закономерно, мн. закономерни, прил. Който е подчинен на закони (в 3 знач. ).

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

взаимозависимост, причинност, причинна връзка, взаимоотношение, логика, логичност, правилност, последователност, диалектика