логика

логика (български)

логика ±

ед.ч.		ло·ги·ка
	членувано	ло·ги·ка·та
мн.ч.		ло·ги·ки
	членувано	ло·ги·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Наука за правилното мислене

Превод

английски: [logic/ˈlɒdʒɪk/] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• логичност
• последователност, смисъл, разум, здрав разум
• мисъл, разсъждение, силогизъм
• закономерност, причинност, причинна връзка, правилност, убедителност

Съществително име, неосновна форма

Oсновна форма

логик