разсъждение
Облик
разсъждение (български)
ед.ч. | раз·съж·де·ние | |
---|---|---|
членувано | раз·съж·де·ни·е·то | |
мн.ч. | раз·съж·де·ния | |
членувано | раз·съж·де·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
Последователно свързани мисли, които водят до умозаключение. Дълбоки разсъждения. Изказване. Неговите разсъждения ми харесаха.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- размишление, обмисляне, обсъждане
- довод, съждение, съображение, мисъл, логика
- умуване, мъдруване, философствуване
- размисъл