разсъждение

Български

разсъждение ±

ед.ч.		раз·съж·де·ние
	членувано	раз·съж·де·ни·е·то
мн.ч.		раз·съж·де·ния
	членувано	раз·съж·де·ни·я·та
звателна форма		раз·съж·де·ние

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

Последователно свързани мисли, които водят до умозаключение. Дълбоки разсъждения. Изказване. Неговите разсъждения ми харесаха.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• размишление, обмисляне, обсъждане
• довод, съждение, съображение, мисъл, логика
• умуване, мъдруване, философствуване
• размисъл

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}