обичай

обичай (български)

обичай ±

ед.ч.		оби·чай
	непълен член	оби·чая
	пълен член	оби·ча·ят
мн.ч.		оби·чаи
	членувано	оби·ча·и·те
бройна форма		оби·чая
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32

възприета от миналото форма на социално регулиране на дейността и отношенията мужду хората.

1. има синоними и от там може да се види значението на думата: синоними - ритуал, обред ;)

Етимология

старобълг. обычаи от *оb-vуčаjь. Виж уча.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: обычай (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• навик, привичка, рутина, практика, традиция, бит, нрав, обред, порядък, табиет, адет
• установен ред, процедура
• ритуал, чествуване

, неосновна форма

Oсновна форма

обичам