привичка

привичка (български)

привичка ±

ед.ч.		при·вич·ка
	членувано	при·вич·ка·та
мн.ч.		при·вич·ки
	членувано	при·вич·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

(същ.) навик, обичай, традиция, адет, табиет, рутина, практика, бит, нрави, обред (същ.) установен ред, процедура (същ.) приучване, привикване, свикване, каляване

Етимология

Заемка от руски (привычка).

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• навик, обичай, традиция, адет, табиет, рутина, практика, бит, нрави, обред
• установен ред, процедура
• приучване, привикване, свикване, каляване