практика

практика (български)

практика ±

ед.ч.		прак·ти·ка
	членувано	прак·ти·ка·та
мн.ч.		прак·ти·ки
	членувано	прак·ти·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Приложение на теоретически познания.
2. Натрупани умения и опит в определена професия или дейност.
3. Част от образователния процес, в която се прилагат теоретичните познания в конкретна обстановка.
4. Работа по определен начин.

Фразеологични изрази

1. Да обвържем теорията с практиката.
2. Дългогодишна практика.
3. Съдебна практика.
4. Държавна практика.
5. Частна практика.

Превод

английски: practice арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] ()()() персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• приложение, употребление, поставяне в действие
• техника, знания, опит, опитност, умение, навик, рутина
• реалност, действителност, изпълнение, дело, действие
• обичай, привичка, установен ред, процедура

Производни думи

прил. практически, практическа, практическо, мн. практически.

Съществително име, неосновна форма

Oсновна форма

практик