умение

умение (български)

умение ±

ед.ч.		уме·ние
	членувано	уме·ни·е·то
мн.ч.		уме·ния
	членувано	уме·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Способност да се върши нещо, основана на знание и опитност; вещина.

Превод

английски: ability, skill (en) гръцки: επιδεξιότητα испански: habilidad италиански: abilità

немски: die Fähigkeit руски: уме́ние турски: beceri, maharet френски: habileté

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.