ръка

ръка (български)

ръка ±

ед.ч.		ръ·ка
	членувано	ръ·ка·та
мн.ч.		ръ·це
	членувано	ръ·це·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 45

1. Всеки един от двата горни крайника на човешкото тяло.

Етимология

старобълг. рѫка = лит. ranka „ръка“, rinkti „събирам“, староирл. ra „ъгъл“.

Превод

английски: (до китката) - hand (en), (от китката до лакътя) - fore-arm (en), (от китката до рамото) - arm (en) гръцки: χέρι (el) испански: brazo (es), (длан) - mano (es) италиански: braccio (it), (длан) - mano (it)

немски: (от рамото до китката) - der Arm (de), (длан) - die Hand (de) румънски: mână (ro) руски: рука (ru) турски: kol (tr), (длан) - el (tr) френски: bras (fr), (длан) - main (fr) японски: 手 (ja) (te, て)

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.