ловкост

Български

ловкост ±

ед.ч.		лов·кост
	членувано	лов·кост·та
мн.ч.		лов·кос·ти
	членувано	лов·кос·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. Способност на човека да съгласува (координира) своите движения и действия по време, пространство и усилие, адекватно на двигателната задача.

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• умение, умелост, вещина, сръчност, майсторство, похват, похватност, техника, леснота, хитрост
• жонгльорство, фокусничество, ловка измама
• подвижност, живост, пъргавост, бързина
• изкуство
• находчивост, талант
• трик
• хитър номер, измама