нрав

Български

нрав ±

ед.ч.		нрав
	непълен член	нра·ва
	пълен член	нра·вът
мн.ч.		нра·ви
	членувано	нра·ви·те
бройна форма		нра·ва
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Само ед. (нрав) - Съвкупност от душевни свойства; характер. Пр: Благ нрав.
2. Само мн. (нрави) - Обичаи, традиции, обществени навици. Пр: Според нравите на съвременното общество.

Етимология

старобълг. нравъ (Праслав. *norvъ). Сродни думи: лит. narvytis „инатя се“, noras „желание“, старопрус. nertien вин. ед. „гняв“, старогр. νωρεῖ „сила“, уелс. nerth „сила“, староинд. sū-naras „приятелски“ (букв. „с добър нрав“). От старобълг. заета в рус. нрав при собств. норов.

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• характер, черта, темперамент, склонност, природа, естество
• същност, натура, душа
• организъм, физика