Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Само ед. (нрав) - Съвкупност от душевни свойства; характер. Пр: Благ нрав.
- Само мн. (нрави) - Обичаи, традиции, обществени навици. Пр: Според нравите на съвременното общество.
Етимология
старобълг. нравъ (Праслав. *norvъ). Сродни думи: лит. narvytis „инатя се“, noras „желание“, старопрус. nertien вин. ед. „гняв“, старогр. νωρεῖ „сила“, уелс. nerth „сила“, староинд. sū-naras „приятелски“ (букв. „с добър нрав“). От старобълг. заета в рус. нрав при собств. норов.
Фразеологични изрази
Превод
- английски: [[]]
- арабски: [[]]
- арменски: [[]]
- африкаанс: [[]]
- белоруски: [[]]
- гръцки: [[]]
- датски: [[]]
- есперанто: [[]]
- естонски: [[]]
- иврит: [[]]
- индонезийски: [[]]
- ирландски: [[]]
- исландски: [[]]
- испански: [[]]
- италиански: [[]]
- китайски: [[]]
- корейски: [[]]
- латвийски: [[]]
- латински: [[]]
- литовски: [[]]
|
- немски: [[]]
- норвежки: [[]]
- персийски: [[]]
- полски: [[]]
- португалски: [[]]
- румънски: [[]]
- руски: [[]]
- словашки: [[]]
- словенски: [[]]
- сръбски: [[]]
- тайландски: [[]]
- турски: [[]]
- унгарски: [[]]
- фински: [[]]
- френски: [[]]
- холандски: [[]]
- хърватски: [[]]
- чешки: [[]]
- шведски: [[]]
- японски: [[]]
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
