естество
Облик
естество (български)
ед.ч. | ес·тес·т·во | |
---|---|---|
членувано | ес·тес·т·во·то | |
мн.ч. | ес·тес·т·ва | |
членувано | ес·тес·т·ва·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
- 'Самата същност; това, което е присъщо на нещата.
Етимология
старобълг. ѥстьство (Супр.) - калка на гр. φύσις „природа“ от φύω „раста, настъпвам“.
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
- природа, натура
- същност, същество, есенция, сърцевина, качество, характер, свойство, вид
- нрав, душа
- отличителен белег, признак